23.03.2007 г., 22:10

Кой

777 0 0
Кой ли времето със нож сряза
и кой ли пореден от любов се поряза...
От кой ли бликат струйки кръв, самотен във нощта,
кой ли хвърля стари снимки да горят в пещта...

Кой ли кървави следи по пътеката след себе си остави,
знаци ли дава, наранения опитва се отново да забрави...
Като цвете вехнещо, забравено на стара пейка самотна,
кой под тласъците - на любовта - силни за пореден път от умора грохна...

Кой ли чука на наранения, вратичката леко открехната,
и самотна ли ще е и за него тази нощ, също като предната...
В молитви борил се срещу себе си, жадуващ капка милост,
разплакан зад вратата стои и моли се отново за малко близост...

Кой ли влюбен себе си опитва парче по парче да събере,
малко топлина от въглените изгорели вече, в шепи студени да сбере...
Кой ли проклина се, че отново на думи лъжливи е повярвал,
кой ли пита се струвало ли си е, че от себе си всичко отново на някого е давал...

Кой крещи без глас, че повече не ще се влюби в някой,
силите си пази за последния жален вой...
Кой ли на колене е паднал, молещ се отново на някой без душа...
Леден поглед... Тръшната врата... И отново все същата стара тъга...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Васи Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...