Mar 23, 2007, 10:10 PM

Кой

  Poetry
780 0 0
Кой ли времето със нож сряза
и кой ли пореден от любов се поряза...
От кой ли бликат струйки кръв, самотен във нощта,
кой ли хвърля стари снимки да горят в пещта...

Кой ли кървави следи по пътеката след себе си остави,
знаци ли дава, наранения опитва се отново да забрави...
Като цвете вехнещо, забравено на стара пейка самотна,
кой под тласъците - на любовта - силни за пореден път от умора грохна...

Кой ли чука на наранения, вратичката леко открехната,
и самотна ли ще е и за него тази нощ, също като предната...
В молитви борил се срещу себе си, жадуващ капка милост,
разплакан зад вратата стои и моли се отново за малко близост...

Кой ли влюбен себе си опитва парче по парче да събере,
малко топлина от въглените изгорели вече, в шепи студени да сбере...
Кой ли проклина се, че отново на думи лъжливи е повярвал,
кой ли пита се струвало ли си е, че от себе си всичко отново на някого е давал...

Кой крещи без глас, че повече не ще се влюби в някой,
силите си пази за последния жален вой...
Кой ли на колене е паднал, молещ се отново на някой без душа...
Леден поглед... Тръшната врата... И отново все същата стара тъга...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васи All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...