14.08.2011 г., 23:01

Кой живот на мен е дал?

874 0 14

Завърнах се, а нищо не откривах,

забравена, далечна и излишна,

прахът, от вятъра издухан, бивах,

споменът за някоя отминала - предишна.

Търсех обичта и нейното значение,

с надежда, че ще я открия в нечии очи,

за мен оставаше приказно видение.

Коя съм аз? Кой си ти?

Ако ме познаеш, с пръст ме посочи.

И днес отново аз ще търся,

както  коренът - дърво създал,

искам да знам, за да се отърся...

Кой живот на мен е дал?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елeна Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...