Кой ли тихичко си пее
и трептят звездите вън?
От душата му се лее
в късна вечер нежен звън.
Звън от струни на китара -
тя проплаква в късен час.
До прозореца заставам
и с въздишка слушам аз.
Че позната ми е тази
болка пареща – гори.
Ако искаш да не страдаш
в тебе огън не пали…
Кой ли тихичко припява
на китара с тъжен глас
и душата сякаш гали
с нежност в този късен час.
© Ани Иванова Всички права запазени