Кой ли тихичко си пее
и трептят звездите вън?
От душата му се лее
в късна вечер нежен звън.
Звън от струни на китара -
тя проплаква в късен час.
До прозореца заставам
и с въздишка слушам аз.
Че позната ми е тази
болка пареща – гори.
Ако искаш да не страдаш
в тебе огън не пали…
Кой ли тихичко припява
на китара с тъжен глас
и душата сякаш гали
с нежност в този късен час.
© Ани Иванова All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
