Кой с когото иска
Здравей, приятелю Али.
Кой вятър те довя насам?
Забравил си ме ти, нали,
но аз за тебе всичко знам.
Играехме си на войници,
в селската ни махала.
В училище - съученици,
после глътна ни света.
Сега ме гледаш от високо,
за честноста не ме вини.
Да те забравя? Не! Не мога.
Страхът като сърце тупти.
Завърна се Аллах да хвалиш
във християнската страна.
Опитваш мокро да запалиш.
Не се отказа от това.
В дома ми влез, ще те почерпя.
Неканен - гост ми ти бъди.
Но вярата ми не почерняй.
Приятелче ми остани.
Подай ръка без ръкавица.
Моят Бог и твой Аллах,
навярно са съученици...
Да станем братя, като тях.
С любов да влизаме във храма,
а не със кървави очи.
Злоба между нас да няма.
Аз с Бог, а ти с Аллах бъди.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
