15.03.2009 г., 10:12

Кой си ти?

1K 0 4

            Кой си ти?

Кой си ти, та тревожиш мислите ми денонощно?

Приятел ли си, или си враг?

Дали обичаш ме, или ще си тръгнеш скоро,

щом осъзнаеш любовта си, защото те е страх?

Кой си ти? Дали мечтите ни докрая ще ги има,

или във времето ще станат прах?

Дали лято с теб ще бъде всяка зима,

или дори през лятото ще пада сняг?

Знай, че сърцето ми разбито е отдавна

и до днес не спира да кърви, боли.

Отдавна вятърът на спомените грабна

надеждата ми. Не останаха дори следи.

Кой си ти? Какъв си? И какво ми носиш?

Щастие и радост или болка и сълзи?

Носиш ми любов или идваш ти да просиш

да ти дам от себе си, от моите мечти?

Който и да си, дори да си дошъл да просиш -

от моите мечти аз ще ти дам!

Аз имам много! Не, недей да молиш!

Подай ръка! Ето, вече първата е там!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Яна Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...