Кой си ти?
За теб дори дъждът превръща се във слънчев ден,
за теб снегът дори не е студен!
За теб дори и моите сълзи неутешими
превръщат се в усмивки истински, красиви.
За тебе не настъпва мрак,
ти си моят истински единствен свят.
В твоите очи събрано е морето,
в сърцето ти - частица от небето.
Кои си ти?
Ангел ли си, или дявола от ада,
ще ме обичаш ли, или ще ме изгориш на клада?
Ще живея ли, или просто ще треперя,
твоите ръце отново да намеря?
Животът ми лежи на твоите длани,
хайде, излекувай моите рани.
Не зная кой си, но безумно те желая,
хайде, отведи ме в ада или в рая!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Антониа Димитрова Всички права запазени
