Който има - раздава...
Попитай ме, хайде -
колко тона любов
отдавна раздадох
в напразното търсене!
Как всичкото нейно
изгубване бе
без право на питане
и от сърцето ми тъжно -
внезапно отхапване.
Не, не ми вярвай!
Във тъмната нощ
аз богата се чувствах
въпреки всичко и всеки-
набързо откраднал
от тъжната моя душа.
Който има - раздава,
(а тя иска на теб да даде)
и беден е, който си взима.
Аз Обич ти давам, но дали ти
ще вземеш и колко от мене?
Навярно това е онази съдба,
решила със мен да играе.
На облаци Обични аз ще летя,
когато веднага сърцето ми
в друго сърце се познае!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Петя Кръстева Всички права запазени
