Във мъжката ми зима си кокиче,
разцъфнало от пряспа самота -
със скрежни диаманти те окичи
снежецът - романтик във утринта.
Не се страхуваш от студа – ухаеш
на обич и на слънчеви мечти,
кокетничиш със вятъра, нехаеш,
усмивката ти восъчно трепти...
С момичешка душа ме омагьосваш -
да те откъсна нямам сили аз,
разтапяш ме и с нежност ме дамгосваш
и пролетея в чудната ти власт.
© Михаил Цветански Всички права запазени