24.02.2013 г., 19:36

Кокиче

1.3K 0 8


Измислени сезони от слънца 
и снежни февруарски пеперуди, 
едва набола пролетна трева –
объркана от мислите на луди.

И сушата, подгизнала от сняг,
на острови сред бели океани, 
в които извисяват своя знак 
с изящество дървесните корали.

И аз объркана сред тях стоя –
къде е пролет и къде е зима?
Къде започва в мен реалността?
Илюзията още ли я има?

Живея между обич и тъга,
между любов и стара неомраза –
облякла ризата на смелостта
върху страха от грипната зараза...

В междусезонноста на своя свят –
днес нищо не е, както беше вчера.
И аз стърча – кокиче посред сняг –
главица бяла пред света навела.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Господинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...