Кокиче
Измислени сезони от слънца
и снежни февруарски пеперуди,
едва набола пролетна трева –
объркана от мислите на луди.
И сушата, подгизнала от сняг,
на острови сред бели океани,
в които извисяват своя знак
с изящество дървесните корали.
И аз объркана сред тях стоя –
къде е пролет и къде е зима?
Къде започва в мен реалността?
Илюзията още ли я има?
Живея между обич и тъга,
между любов и стара неомраза –
облякла ризата на смелостта
върху страха от грипната зараза...
В междусезонноста на своя свят –
днес нищо не е, както беше вчера.
И аз стърча – кокиче посред сняг –
главица бяла пред света навела.
© Нели Господинова All rights reserved.
