24 feb 2013, 19:36

Кокиче

1.3K 0 8


Измислени сезони от слънца 
и снежни февруарски пеперуди, 
едва набола пролетна трева –
объркана от мислите на луди.

И сушата, подгизнала от сняг,
на острови сред бели океани, 
в които извисяват своя знак 
с изящество дървесните корали.

И аз объркана сред тях стоя –
къде е пролет и къде е зима?
Къде започва в мен реалността?
Илюзията още ли я има?

Живея между обич и тъга,
между любов и стара неомраза –
облякла ризата на смелостта
върху страха от грипната зараза...

В междусезонноста на своя свят –
днес нищо не е, както беше вчера.
И аз стърча – кокиче посред сняг –
главица бяла пред света навела.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...