24 feb 2013, 19:36

Кокиче

1.3K 0 8


Измислени сезони от слънца 
и снежни февруарски пеперуди, 
едва набола пролетна трева –
объркана от мислите на луди.

И сушата, подгизнала от сняг,
на острови сред бели океани, 
в които извисяват своя знак 
с изящество дървесните корали.

И аз объркана сред тях стоя –
къде е пролет и къде е зима?
Къде започва в мен реалността?
Илюзията още ли я има?

Живея между обич и тъга,
между любов и стара неомраза –
облякла ризата на смелостта
върху страха от грипната зараза...

В междусезонноста на своя свят –
днес нищо не е, както беше вчера.
И аз стърча – кокиче посред сняг –
главица бяла пред света навела.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нели Господинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...