Колаж
КОЛАЖ
не ти запалих свещ
не ми остана време
и времето превърна се в мираж
статично в динамичния колаж
от птица – клюн
от къща – ключ
от почвата – калта,
живеехме в луксозна къща
завивах си съня почти сама
и скитах докато душата ми прегракне
съвсем се вдетини лепилото накрая
залепваше усмивките вместо плесници
и не държеше миговете два по два
все губеше ги в тихите водици
веднъж реката побесня
крещеше че животът няма корен
и пенеше се сякаш на деня
че вечно здравият преструва се на болен
тогава времето се разпиля
отиде да си търси огненото слово
и срути се това и онова
а пръчката не цъфна
шибна кончето отново
преглъщахме се вместо хляб
солена беше всяка люспа обич
съзнаваше ли Отче че човек е сляп
когато язди а не ще с нозете си да ходи
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени
Благодаря Ви!
