Колебания

Колебанията на верните решения основа са.

На изходът, на изходи, и входове красиви.

На мисълта, на воля и постъпки, на дело раждащо се - ново.

На решения - свободни, верни, безпристрастни.

Колебанията са ходене по ръб, по тесна и несигурна пътека.

Хлъзгав пътя е, препятствията много са.

Вибриращият камертон дава верен тон в на песента началото.

Люлее се на мисълта махалото - менят се чувства и нюанси.

От коприва пареща боиш се ти.

В ден фатален, и в момент единствен - решаваш ти обаче да приемеш усещането парещо това.

Приемаш го, преодоляваш - първо с дух и ум, после го превръщаш във реалност.

Бурен, храсти веч не плашат те!

Копривата препятствие и страж на храсталака тоз била е.

От дъжд боиш се, от силен вятър ураганен.

Преживееш ти намокряне едно, продухване, и жив и здрав останал си.

Мерки защитни може и да вземаш - но - мокър от вода се не бои.

Закален ти ставаш в явления неудобни.

Колебанието неудобен и тревожен понякога момент е!

Остави дъждът на чувствата да по-вали те.

И вятърът на мисълта да те подуха.

Решение едно ти вземаш, сетиш се за нещо, гледаш-виждаш-мислиш.

Сменяй и променяй - докато късно още не е - решението твое.

Ходѝ напред-назад, колебай се, несигурен бъди.

От колебанието и от тревогата лека и разумна дух и красота се ражда.

И въобще - къде е свободата?

Свободата, пътят вълшебен на живота нов, на творчеството ново, то скрито е някъде - дълбоко, ил зад някое дърво.

Вятър, дъжд, и зимна понякога буря - ил на огъня парещия ад може да са нужни.

За да изскочи заекът - ил вълшебения елен - духът на свободата.

Да блесне в лъчите на слънце ново пътят нов красив, прекрасен.

Свободата и успешното решение - изненада и победа те са.

Гледал си, неоспорвал си ти това, което виждаш.

Мислил си - не предопределял само мислите удобни.

Чувствал си - търпелив си бил когато мъглата на тревогата е вила облаците свои.

Колебал си се, - като маймуна е прескачала от клон на клон твоята мисъл.

Ръцете - от коприва - са парили-сърбяли.

Скубал си бурен на пътеката градинска-горска.

Лошото за не-лошо си го смятал - просто за духовно упражнение.

Колебал си се - искал си, желал си - победител да бъдеш, да намериш свобода и път щастлив.

Копривата лоша не е - за ръцете огън греещ тя е.

От дъжда мокренето - за нестрашна една неизбежност - идея на тялото дава и го закалява.

Вятърът люлеещ - хаос привиден, за нов строеж създава.

Колебанието източник на неизпитана и неизвестна свобода прекрасна - е.

Колебай се, чакай новото решение, и не бой се, че ще закъснееш.

Може би влакът заминаващ не твой е бил.

Може би раят сух и топъл в безизходност те държал е.

Не бой се да загубиш нещо - съдбата е махало, знаеш.

Колебай се, чакай ти вълшебният елен.

На твоя дух и свобода!

Докато се колебаеш, намери момент прекрасен да кажеш и запееш:

На боговете слава, слава на Велес.

Те съединили са на колебанията неудобствата - с победата на свобода вълшебна.

На тукашния и сегашен поет-писател - Слава.

На теб, на вас - читатели мили, за четенето благодарност.

Редовете тез - за дъждове и ветрове - предвестници на сияещия Хорс, на елена Вълшебния - приемете!

И при решения вземане - без колебание, и с колебание пак - но малко друго - изпълнете!

Да се каже може и това.

Колебанията, ил колебание, при на решенията вземане не са препоръка строга.

Те условия са само - възможност за правилен "скок".

Когато проверен и уверен си ти - не колебай се, а смело действай.

Ура

Лесничея