22.12.2010 г., 18:54

Коледа мечта

1K 0 10

И тази нощ звездите ще изгреят,

а между тях най-ярката ще се роди,

съдбите само в бляновете ще се слеят,

в мечтания с очаквания, надежди с  красоти.

Едни - с прескъпите подаръци ще са дарени,

в пакети лъскави, с богатства, милиони от пари!

А  други - ще ровят в кофите с боклука приравнени,

ще търсят къшей хляб, да хапнат призори...

Една Звезда с любов ще се роди отново,

ще блесне с чудната вълшебна красота.

Поетите ще я възпяват с нежно слово,

далечна в небосвода и почти мечта...

Че истински любящите са още неродени

А  другите престижа гледат, не и любовта.

Една Звезда ще ни напомни, че я още има,

с любов за всеки пръска свойта светлина.


22.12.2010

 

 

 

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Сиркавара Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • до Моника Стойчева
    Прекрасна Коледа за теб Моника и близките ти!

    до ivanleko91(Ангел)
    и angelbard (Ангел Филипов)

    Наистина съм щастлива,че двамата ми Ангели са тук !
    Ще бъде щастлива,незабравима и светла Коледа!
    Обичам ви, Ангели мои и ще вдигна тост,
    с пожелание за вас изпълнено с много обич!
    Щастлива и Весела Коледа, момчета!
  • Лидия, направо ме разбиваш, има и толкова топлина и толкова болка и такова очарование в тези стихове! Да , така е в живота, но нас поетите ни боли най-много!Поздрави за невероятната колаборация от чувства!
  • хареса ми!!!Весели
  • Прекрасен стих, Лидия!
    Като Северно сияние блести!
    Желая ти най-хубавата Коледа, Северно момиче!
    И да се сбъднат най-красивите ти мечти!
  • Красиво...Весела Коледа Лидис,нека се сбъдне всяка твоя мечта!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...