Кой ли в тази късна доба
по прозореца ми тропа?
Кой ли чука в този час,
враг ли, гост ли... Скочих аз
порти тежки да притворя
и да мерна през стобора,
кой съня ми нарушава,
с песни шум и силна врява.
Щом на прага си застанах,
в миг дружината подхвана:
"Стани, стани, стани, нине,
стани, стани, господине..."
Коледари, сурвакари
с наниз в геги от краваи,
с тежки астраган калпаци...
всите все отбор юнаци,
моя дом са в дар избрали
да наричат с много здраве:
"Берекетна и честита
да е бъдната година.
Да е пълна със имане,
що добро е, то да стане.
Пълна къща със коприна...
Тъй да бъде! До амина!"
© Таня Мезева Всички права запазени