Коледари
Кой ли в тази късна доба
по прозореца ми тропа?
Кой ли чука в този час,
враг ли, гост ли... Скочих аз
порти тежки да притворя
и да мерна през стобора,
кой съня ми нарушава,
с песни шум и силна врява.
Щом на прага си застанах,
в миг дружината подхвана:
"Стани, стани, стани, нине,
стани, стани, господине..."
Коледари, сурвакари
с наниз в геги от краваи,
с тежки астраган калпаци...
всите все отбор юнаци,
моя дом са в дар избрали
да наричат с много здраве:
"Берекетна и честита
да е бъдната година.
Да е пълна със имане,
що добро е, то да стане.
Пълна къща със коприна...
Тъй да бъде! До амина!"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
