16.12.2022 г., 11:25

Коледен дух

604 0 4

Декември месец щом настъпи,

тук Коледният дух пристига.

Подаръци очакват скъпи

и възрастни, и дечурлига.

 

Презрели родни хубавици

(със самочувствие обаче),

кола очакват или цици,

от щедрия пореден мачо.

 

Момиченце с красиви букли

(живее с баба си в махлата),

мечтае не за скъпи кукли,

а пак да оздравее бате.

 

Духът невидимо се рее

над молове и магазини,

за по-добро, надежда зрее

във нас, пред Новата година.

 

Да, Коледният дух живее,

но не в базара и елхата.

В очакването той вирее

и в нашата надежда свята.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Дунеловски Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За втори път те чета! Допада ми позицията, която имаш за нещата от живота!Поздравления!
  • Имай светли празници!
  • Благодаря, че си забелязала стихчето ми, Скитнице. Радвам се, че ти е харесало.
  • Хубаво е! Нека надеждата да не умира... Прав си, коледният дух не е във витрините, той се носи в душата...

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...