30.11.2014 г., 22:30

Коледна идилия

1K 0 1

И ето идва...

С аромат на мандарини,

канела, баклава и мляко.

 

Коледа

тихичко пристъпва

и с отблясъците на снега

приказки рисува

по всичките стъкла.

 

И децата, нехаещи, безгрижни

навън в студа с шейни

играят чак до вечерта.

 

Пушек от

комини се разнася

и снежни топки

навсякъде летят.

 

Вкъщи топличко е и уютно.

Печката гори,

а навънка нека да вали.

 

Елхата вече е накичена,

а до нея чорапчето виси.

Дядо Коледа ще бърза и

на мен мечта да подари.

 

Мама в кухнята приготвя

разни ястия, предястия

и всякакви вкуснички храни.

 

На котлона тенджерата къкри

и нещо фурната пече.

Дори подът покрит е с брашно,

а на масата приготвено тесто.

 

Свещичка ще запаля

в Коледната нощ

и ще се помоля

никой да не бъде лош.

 

Тайничко ще си открадна

още мъничко сладкиш

и като легна, ще си пожелая

вечно, Господи, над мен и моите

любими хора безспирно ти да бдиш!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Гогова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Започвам с това, че още с началото успя да създадеш у мен коледно настроение- буквално усетих аромата на мандарините и почувствах уют и топлина! Споменала си най-важното за Коледа- Бог и благородните пожелания,без които празника не може. Всичко си е на мястото и аз ти благодаря, че сподели това сладко произведение!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...