Виж, детенце, заваля
сняг вълшебен на цветя,
не на двора във лехата,
а красиви по стъклата.
Изрисува той дантели,
паяжинки и кордели,
планини от лед, дворци
като в приказни страни.
Заблестяха, зазвъняха,
песни северни запяха
тез прозорци заскрежени,
от снежинки посребрени.
Вън е мраз, но във дома
грее празнична елха,
огън в печката бумти,
стоплил мразовити дни.
И във Коледната нощ
с теб ще си направим мост
към онези чудеса,
що се сбъдват във съня!
Лека нощ, детенце мило,
спи в креватчето от свила,
а пък утре... изненадааа,
дар ще имаш за награда!
17.12.2021
© Таня Мезева Всички права запазени