Коледна прошка
889
0
0
Привършва коледната нощ!
Във пламъка на празничната свещ
трепти събудена надежда.
Сърцето ми прелива от копнеж...
Божествена мелодия погалва
събудената тишина.
По миглите се спуска бавно
най-уморената сълза...
Но пак прощавам!
Пръстите ми плахо
докосват твоето лице
и сякаш с ласката тревожна
поемам земните ти грехове.
И нека те да парят във кръвта ми!
Без сън да ме оставят във нощта.
До сетната сълза ще ги изстрадам.
Ще ги изплащам – за да те спася!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Марковска Всички права запазени
