Привършва коледната нощ!

Във пламъка на празничната свещ

трепти събудена надежда.

Сърцето ми прелива от копнеж...

Божествена мелодия погалва

събудената тишина.

По миглите се спуска бавно

най-уморената сълза...

Но пак прощавам!

Пръстите ми плахо

докосват твоето лице

и сякаш с ласката тревожна

поемам земните ти грехове.

И нека те да парят във кръвта ми!

Без сън да ме оставят във нощта.

До сетната сълза ще ги изстрадам.

Ще ги изплащам – за да те спася!