19.12.2020 г., 8:47 ч.  

Коледни чудеса 

  Поезия » Оди и поеми
1112 2 9

 

По Коледа... една женица дребна,

останала съвсем сама... и много бедна,

се чудела, какво да стори,

че да зарадва мъничките си деца...

Поне за малко в Коледната нощ,

при тях да влезе Коледният дух...

Решила, по полето да поброди...

Там винаги намирала решение,

дори и на въпросите най-сложни, 

що мъчели душата й в ноща...

И тръгнала женицата...

с палтенцето окъсано и вехто...

в ръка със кошница една -

не знаела защо и трябва, но знаела,

че трябва да я вземе...

Вървяла тя, вървяла...

Краката по познатата пътечка,

уж я водели...и мислела си:

" А сега?... Какво и как ли ще измисля!?

През лятото е лесно...

Ала сега,...тук всичко, затрупано е под снега!..."

И като казала това,...сама идеята дошла!

"Затрупано е под снега!"

Потърсила женицата из нивите замръзнали,...

къде картофче скрило се,...

къде мамулче хубаво прикрило се...

От шипките, останали във храстите,

набрала с цели шепи!

Ей на,... и тиква, кой ли знае, как в снега останала

Ябълката дива... И тя със плод замръзнал я дарила...

А под вековното дърво на ореха,

като че, чакали за нея - купчинка таз годишни орехи!

Прибрала всичко, най-грижливо,

с премръзналите си ръце, във

кошницата, услужливо отворена широко...

"До тук добре!" - помислила женицата..

"Поне ще мога, за празника, храна да сготвя за дечицата!..

Все ще е нещо!"

Сърцето и се свило! От мъка и от болка сгърчено!

Как ще изкараме таз зима?...

Мъжът ми рано се спомина!

И как се хранят, топлят и обличат три деца, когато си сама!

Сълзи се стичали и бавничко замръзвали върху

красивото лице, на тази мъничка жена...

Избърсала ги тя, със вкоченените ръце..

И твърдо си решила!

Аз ще се боря!

Дечицата си, няма никога да изоставя!

Каквото Господ дал, аз на трапезата, ще сложа!

Децата гладни няма да си легнат!

Дори и аз да трябва да гладувам!

Да прося, моля и робувам!

Дечицата си, някак, ще отгледам!

Тъй през полето, докато вървяла,

мисълта и тъжно, тежко текла...

Набрала малко сухи и красиви бурени,

за празника да украси...

И малко клонки от елхичка 

си откъснала - а на дървото,

обяснила: ..."Не се сърди!

Дечицата ми, нямат си елхичка!

Прости ми! Твоите клонки, ще им донесат дъха ти!

Ще ги зарадват и ще грейнат личицата!" -

това прошепнала жената, без да знае,

че някой слушал, зад елхата...

Тя продължила своят път...

А този зад елхата, бил местният дървар...

Елхички той приготвял за градчето!

Да радват малки и големи, в приказната нощ...

Замислил се дърварят, затъжил се...

Познавал той жената...

Той сам дечица в къщи малки имал..

И заболяла го душата...

И спомнил си, как преди време,

мъжът и, му спасил живота...

Решил дърварят бързо, ще трябва да помогне!

Не е случайна тази среща!

И нищо в тоз живот не е случайно!

Така решил - така направил!

В градчето бързо се отправил!

Дръвчетата, добре продал!

Дръвче, красиво малко,

оставил най-последно във шейната!

След туй, наминал той към свойта къща!

Вързопче с дарове събрал...

А после, спрял се до хлебаря, обущаря,

местният шивач, месаря, пъдаря, доктора,

попа и клисаря, фермера - всички

бързо навестил и кратко мисията своя, обяснил!

Размърдало се малкото градче...

Замислили се, за тези, в бедност и в беда,

що ден из ден живели!

Събрали се, решили - ще помагат!

В градчето малко, никога и никого,

в беда да не оставят!

...

Прибрала се, замръзнала и малката женица...

Децата чакали, на куп събрани, до гаснещият огън...

Зарадвали се малките душички:

"Мама е във вкъщи!"-

на куп седели, като птички, малчуганите добрички...

Запретнала ръкави, младата им майка...

Подклала огъня със съчки, от близката гора събрани...

Приготвила им чайче, топло!

Изпекла им картофки,... поръсила ги с билки...

Това, храната им била за днес...

Но в малката и спретната къщурка,

от топлината и от уханието на билки...

От букета от бодили и свежи клонки от елха...

тъй сладко замирисало...

и светнали тез малки личица!

Дечицата заспали сладко и доволни!

А майка им си мислела с тъга...

Какво ще бъде от сега нататък...

Не щеш ли в този миг, потропал някой

плахо на вратата...

Притеснила се жената!

"Кои ли в този час е тук?"

Тя свои нямала... Ще да е пътник закъснял...

Загубил пътя и премръзнал!

Отворила тя плахо...

А на вратата и били

дърварят, доктора и попа...

Поканила ги вътре

в малката и скромна къща...

Те гостите,

били дошли с шейна, напълнена с храна,

дърва и дрешки топли...

със всичко, от което,

нуждаело се малкото семейство!

А най-отгоре и елха и дребни,

мънички играчки за дечицата и малки!

Разплакала се, бедната жена!

От изненада, от благодарност

и от срам..., че виждаш ли, тя не могла...

таз сметка никак да плати!

Усмихнали се гостите добри!

Не за пари, във този дом дошли!

Дошли да подадат ръка! Да донесат добро!

Били те чули, че е във беда...

и тук дошли, за да са в помощ!

Били те чули също,... че тя плете изкусно,

дантели, феерични и красиви!

Донесли и, и това! Да може да работи!

Децата да изхранва, със занаята си признат и честен!

И красота, за малкото градче да сътворява!

Разплакала се милата жена!

Сега разбрала,... че не е сама!

Че Коледа е времето, когато

случват се и най-прекрасни чудеса!

 

Valentina N.V. ( Valentina Mitova)

18/12/2020

© Valentina Mitova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??