Била съм малка, може би на пет,
а Коледата – приказна и чиста.
Досущ била съм палаво звънче,
небето ми – феерия с мъниста.
Не помня вече точното ти име,
но зная как лудуваха в очите ти,
със шалчета и ръкавички зимни,
Снежанки и вихрушки. А сълзите ти –
кристални, мълчаливи откровения –
сребрееха по клепките на детството,
затрупваха мъгливото съмнение,
че фокус е светът, а не вълшебство... ...