Коледо
Била съм малка, може би на пет,
а Коледата – приказна и чиста.
Досущ била съм палаво звънче,
небето ми – феерия с мъниста.
Не помня вече точното ти име,
но зная как лудуваха в очите ти,
със шалчета и ръкавички зимни,
Снежанки и вихрушки. А сълзите ти –
кристални, мълчаливи откровения –
сребрееха по клепките на детството,
затрупваха мъгливото съмнение,
че фокус е светът, а не вълшебство...
Повярвай ми, не искам и да знам
за този стих и времето прелистено.
Ти беше снежен ангел – Дядо Мраз.
И първата лъжа – перфектна, истинска.
Поглъщах цветове, любов, вселени,
усмивки, светлини, а моят свят
бе татко и шейната ми зелена,
и мама... оня чайник с липов цвят.
Била съм малка колкото снежинка.
сега подпирам с рамене лавини.
И нека да ти кажа под сурдинка –
не я долюбвам бялата ти зима.
И сякаш съм на Северния полюс.
Или пък той е някъде във мен...
Все още вярвам в теб! – и ти се моля
за Слънце в окъселия ми ден.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алина Стоянова Всички права запазени
