7.04.2008 г., 13:00

Колело на съдбата

1K 0 4
Така устроен е животът
и непрестанно се мени,
а колелото на съдбата
не спира в миг да се върти.

И ето, днес съм на върха,
уверен, горд, със сили свежи,
светът е в моите крака
и следвам своите копнежи.

Но в следващ миг стремглаво падам
и озовавам се в прахта,
загубил всякаква опора,
и търсещ вярната следа.

Изправям се, глава повдигам,
готов за нови висоти,
знам, колелото на съдбата
не спира в миг да се върти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© dimitroff Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...