7.04.2008 г., 13:00

Колело на съдбата

1K 0 4
Така устроен е животът
и непрестанно се мени,
а колелото на съдбата
не спира в миг да се върти.

И ето, днес съм на върха,
уверен, горд, със сили свежи,
светът е в моите крака
и следвам своите копнежи.

Но в следващ миг стремглаво падам
и озовавам се в прахта,
загубил всякаква опора,
и търсещ вярната следа.

Изправям се, глава повдигам,
готов за нови висоти,
знам, колелото на съдбата
не спира в миг да се върти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© dimitroff Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...