7.04.2008 г., 13:00

Колело на съдбата

1K 0 4
Така устроен е животът
и непрестанно се мени,
а колелото на съдбата
не спира в миг да се върти.

И ето, днес съм на върха,
уверен, горд, със сили свежи,
светът е в моите крака
и следвам своите копнежи.

Но в следващ миг стремглаво падам
и озовавам се в прахта,
загубил всякаква опора,
и търсещ вярната следа.

Изправям се, глава повдигам,
готов за нови висоти,
знам, колелото на съдбата
не спира в миг да се върти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© dimitroff Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...