7.04.2008 г., 13:00

Колело на съдбата

1K 0 4
Така устроен е животът
и непрестанно се мени,
а колелото на съдбата
не спира в миг да се върти.

И ето, днес съм на върха,
уверен, горд, със сили свежи,
светът е в моите крака
и следвам своите копнежи.

Но в следващ миг стремглаво падам
и озовавам се в прахта,
загубил всякаква опора,
и търсещ вярната следа.

Изправям се, глава повдигам,
готов за нови висоти,
знам, колелото на съдбата
не спира в миг да се върти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© dimitroff Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...