3.12.2009 г., 18:24 ч.

Колелото на живота 

  Поезия » Философска
1887 0 28

... за да го напиша ме вдъхнови един надпис... служих в казармата в гр. Джебел (близо до Кърджали). Написано беше... на входа на гробището и гласеше:

"И ние бяхме като вас -

  и вие ще дойдете при нас."

 

 

 

Гласче проплаква... а заспива старецът,

животът се здрависва със живот,

един пристига, другият отива си,

тъй просто е - като красив куплет!

 

Едни ще плачат, а за други радост е

и неправдива сигур е човешката  съдба.

А горе някой под мустак усмихва се,

да - тясно е кълбото ни за многото тела.

 

Затуй и онзи там привиква ни - и смята

да поразчисти мястото за  тях, за нашите...

Да съхранят те в бъдещето на рода следата,

а след години също... да изчезнат от Земята!

 

И, друже мой, защо ли да се вайкаме?

Били сме тленни, не сме живеели със орлите

и кратък бил житейският ни път... ругаем се,

а после пък си нараняваме... мечтите!

 

Просветна ми – и грешно е  да чакам

живота (влак–експрес) да профучи край мен,

да се кача аз трябва, да желая, да раздавам,

а после, зная... моят син кормилото ще вземе!

© Ангел Колев Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Маргарита, нека все пак да не бързаме с пълния оборот на това колело!
    Да поживеем още, и то добре...
    Пожелавам ти много късмет и разбира се Любов!
  • Прекрасен стих!!!Поздрав от сърце
  • Как беше...да го живеем както трябва(искаме), пък да става каквото ще!
    Мерси за визитата, Странник!
    Зарадва ме!
  • Като го осъзнаем е по-лесно, Джейни!
    Поздрав и от мен!
  • Истинно!
    Поздрав!
  • Благодаря ви, че спряхте на моя знак "Stop": Вилдан и Веси!
    Щастлив съм, че мога да споделям мисли с хора като Вас!
  • !!!
    Силно и мъдро стихотворението ти!!!
    Поздрави!
  • Прав си! Вечният кръговрат!
  • Прав си - двете неща са вплетени едно в друго...агрегатни състояния на душата!
  • Може би важното е да изживеем живота си така, че другите да си спомнят с добро за нас след време, Марина!
    Лунна Светлина - нека докосваме мечтите, но да не ги нараняваме...все пак това са мечти...боли ги!
    Приятно ми е, че се отбивате!
    Привет!
  • Поздрави и от мен: Весислава, Роберт и Димитър!
    Благодаря Ви за визитата!
  • Защо ли така се впечатлявам от уж простите истини? Сигурно, защото има моменти, в които са написани изключително добре. Това е - създал си стиха си с неоспоримо майсторство и се радвам, че го прочетох.
  • !!!
  • !!!
  • Благодаря на всички, които сте се се отбили тук тази вечер!
    От сърце!
    Ники - това го пожелавам на всички!
    И лека нощ!
  • Харесах това стихотворение! И... надписът, също.
  • "и кратък бил житейският ни път... ругаем се,
    а после пък си нараняваме... мечтите!"
    Да!
    Така правим, вместо просто да живеем от цялото си сърце...
  • Хората с добри сърца би трябвало да живеят дълго.
    Така че, приготви се за дълъг път, Ангеле...
    Поздрави!
  • това е животът, като сме дошли, ще си отидем, няма как.
  • Сещам се за Хамлет.Всъщност който не се е родил той няма да умре.Въпросът е:"какво ще видим в този смъртен сън"...
    Сърдечен поздрав!
  • Не навлизам в подробности, Ангел, не обичам и да правя анализи на написаното, (както си забелязал) а и не всеки автор обича това. За толкова време, мога да преценя коя творба е добре написана и изразявам мнението си с малко думи. Това стихотворение носи много емоции, за което те поздравих! Лека вечер!
  • Забравяме съществените неща! Пускаме ги да отминат... А живота си върви! Поздрави!
  • Кремена,
    Знаеш ли - като бях малък, да кажем на 6-7 години (сигурно и други са си мислели същото)изпитвах ужасен страх, от това, че някога ще трябва да се умира
    И не можех и не можех да разбера защо трябва...
    Детски му работи...
    Не, че сега мие ясно де
    Но горе-долу проявявам повече разбиране към оцеляването на моя и...на човешкия род...
    Благодаря за визитатата...нямах с какво да те почерпя...пожелания само раздавам...за дълъг...и хубав живот!

  • Е, това е! Много добре написано!
  • Здравейте и добре дошли, приятели: Валя, Веска, Диана,Адаш и Райчо!
    Настроен съм мисля, че към някакви си там равносметки - затова сигурно пиша на такава философска (и същевременно прозаична)тема...да си поговорим дето се вика!
    Може и от есента да е...ша съ оправим...вероятно...

    Благодаря Ви!
  • Вечният и радостен, и тъжен кръговрат...
  • Същия надпис видях (преведен на български) в римско гробище в град Кюстенджа (сега Констанца), Румъния.
    Наистина е впечатляващ)))
Предложения
: ??:??