Колелото на живота
... за да го напиша ме вдъхнови един надпис... служих в казармата в гр. Джебел (близо до Кърджали). Написано беше... на входа на гробището и гласеше:
"И ние бяхме като вас -
и вие ще дойдете при нас."
Гласче проплаква... а заспива старецът,
животът се здрависва със живот,
един пристига, другият отива си,
тъй просто е - като красив куплет!
Едни ще плачат, а за други радост е
и неправдива сигур е човешката съдба.
А горе някой под мустак усмихва се,
да - тясно е кълбото ни за многото тела.
Затуй и онзи там привиква ни - и смята
да поразчисти мястото за тях, за нашите...
Да съхранят те в бъдещето на рода следата,
а след години също... да изчезнат от Земята!
И, друже мой, защо ли да се вайкаме?
Били сме тленни, не сме живеели със орлите
и кратък бил житейският ни път... ругаем се,
а после пък си нараняваме... мечтите!
Просветна ми – и грешно е да чакам
живота (влак–експрес) да профучи край мен,
да се кача аз трябва, да желая, да раздавам,
а после, зная... моят син кормилото ще вземе!
© Ангел Колев All rights reserved.
