Коленичене

Поезия » Философска

1.1K 0 12

КОЛЕНИЧЕНЕ

След любовта без дъх нозе препъвах...

Прегъвах крак пред паметници святи!...

Глава прекланяш, чувстваш как кръвта ти

в галоп препуска по безкрайна връва!...

Но, изтъкан от грижи и неволи,

плющи зловещо зад гърба ми бичът!...

А любопитни погледи надничат –

да зърнат скришно мислите ми голи...

И все по-трудно дърпам днес теглича

на думите, сърцето ми проболи!...

Но само за едно душата моли:

пред себе си дано не коленича!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Може би, Ани... Може би... Благодаря, че се отби!

2009-09-10T11:33:39+03:00
angel-angel (АНИ ИВАНОВА)

Себеразкриващо...

2009-09-07T16:39:11+03:00
Ванилин (Ванилин Гавраилов)

Каквото дойде, Безжичен... То по поръчка не става, знаеш... Благодаря ти, че не си ме забравил! Благодаря и на вас, Красимире и Надежда! Слънчеви усмивки, въпреки намръщеното и дъждовно време!

2009-09-07T16:35:11+03:00
Karaman (Сириус Надежда)

Поздрав!

2009-09-01T07:01:37+03:00
Bezzhichen (Безжичен)

Ванилине, рядко идваш вече и малко те позабравиха...
Това стихотворение, макар и да ми се искат повече от твоите с много жизнен хумор, е много стойностно...но не знам дали наистина се ценят тези неща... Все пак, мисля да... Защото в сайта има страшно много невероятни хора... И точно те ме карат да съм голям оптимист...

2009-06-01T19:57:54+03:00