19 may 2009, 12:01

Коленичене

1.1K 0 12

КОЛЕНИЧЕНЕ

 

След любовта без дъх нозе препъвах...

Прегъвах крак пред паметници святи!...

Глава прекланяш, чувстваш как кръвта ти

в галоп препуска по безкрайна връва!...

 

Но, изтъкан от грижи и неволи,

плющи зловещо зад гърба ми бичът!...

А любопитни погледи надничат –

да зърнат скришно мислите ми голи...

 

И все по-трудно дърпам днес теглича

на думите, сърцето ми проболи!...

Но само за едно душата моли:

пред себе си дано не коленича!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванилин Гавраилов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Може би, Ани... Може би... Благодаря, че се отби!
  • Себеразкриващо...
  • Каквото дойде, Безжичен... То по поръчка не става, знаеш... Благодаря ти, че не си ме забравил! Благодаря и на вас, Красимире и Надежда! Слънчеви усмивки, въпреки намръщеното и дъждовно време!
  • Поздрав!
  • Ванилине, рядко идваш вече и малко те позабравиха...
    Това стихотворение, макар и да ми се искат повече от твоите с много жизнен хумор, е много стойностно...но не знам дали наистина се ценят тези неща... Все пак, мисля да... Защото в сайта има страшно много невероятни хора... И точно те ме карат да съм голям оптимист...

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....