КОЛЕНИЧЕНЕ
След любовта без дъх нозе препъвах...
Прегъвах крак пред паметници святи!...
Глава прекланяш, чувстваш как кръвта ти
в галоп препуска по безкрайна връва!...
Но, изтъкан от грижи и неволи,
плющи зловещо зад гърба ми бичът!...
А любопитни погледи надничат –
да зърнат скришно мислите ми голи...
И все по-трудно дърпам днес теглича
на думите, сърцето ми проболи!...
Но само за едно душата моли:
пред себе си дано не коленича!...
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.
Благодаря и на вас, Красимире и Надежда! Слънчеви усмивки, въпреки намръщеното и дъждовно време!
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
