КОЛЕНИЧЕНЕ
След любовта без дъх нозе препъвах...
Прегъвах крак пред паметници святи!...
Глава прекланяш, чувстваш как кръвта ти
в галоп препуска по безкрайна връва!...
Но, изтъкан от грижи и неволи,
плющи зловещо зад гърба ми бичът!...
А любопитни погледи надничат –
да зърнат скришно мислите ми голи...
И все по-трудно дърпам днес теглича
на думите, сърцето ми проболи!...
Но само за едно душата моли:
пред себе си дано не коленича!...
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.
Благодаря и на вас, Красимире и Надежда! Слънчеви усмивки, въпреки намръщеното и дъждовно време!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
