Колко
Когато лягаш с мечтите си и тази нощ
и стискаш очи с една молитва на уста.
А сутрин сякаш си рязана с нож,
вървейки по непрогледни градски места.
Когато заспиваш от реалността уморена,
прегърнала силно възглавницата с ръце.
Тогава разбираш колко, колко си студена
и колко наранено е това твърдо сърце.
Когато сънуваш света необятен и страшен
и падаш в съня си, него да спасиш.
Тогава разбираш колко споменът е прашен
и колко... колко силно вътрешно гориш.
Когато свита в леглото цялата трепериш
и сълзи блестящи по бузите се стичат.
Тогава разбираш, че ръце не ще разпериш
за мъжете, които фалшиво обичат.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лилия Всички права запазени
