lility (Лилия)
115 107
Oct 28, 2011, 9:54 PM

Колко 

  Poetry » Love
701 0 4
Когато лягаш с мечтите си и тази нощ
и стискаш очи с една молитва на уста.
А сутрин сякаш си рязана с нож,
вървейки по непрогледни градски места.
Когато заспиваш от реалността уморена,
прегърнала силно възглавницата с ръце.
Тогава разбираш колко, колко си студена
и колко наранено е това твърдо сърце.
Когато сънуваш света необятен и страшен
и падаш в съня си, него да спасиш.
Тогава разбираш колко споменът е прашен
и колко... колко силно вътрешно гориш.
Когато свита в леглото цялата трепериш
и сълзи блестящи по бузите се стичат.
Тогава разбираш, че ръце не ще разпериш
за мъжете, които фалшиво обичат.

© Лилия All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??