Нима преструваше се ти редовно,
че толкова силно само мен си обичала?
Нима забрави всичко толкова бързо?
Дори изпратените съобщения....
"Довиждане" бе последната ти дума,
прегърна ме и каза, че ще се обадиш,
но явно ти се промени и без причина
за моите жестове към теб забрави....
Защо когато си далеч си мила,
а като ме видиш и дума не казваш?
Не се съмнявам колко си красива,
но започвам да си мисля, че душата ти е празна!
Съжалявам днес за всичко, скъпа
за подаръците, усмивките и всичките сълзи....
За това, че те нарекох някога "любима",
а ти за всичко изведнъж забрави!
"Никога не бързай да даваш всичко от себе си за никой на света, накрая всеки някога си тръгва и оставя след себе си само болка и тъга."
Калоян Калинов
(11-11-2015)
© Калоян Калинов Всички права запазени