Колко дълго
Тихи нощи безлунни -
без тебе!
А жаждата мъчи душата ми.
Аз копнея
от твоите зеници
до край да изпия тъгата,
да се втурна безумна
в кипящата твоя прегръдка,
да слушам как вика сърцето ти,
да целувам
глътка по глътка
всяка гънка
и всяка бразда по ръцете ти...
Ще нагазя в треви некосени
да усетя как тръпне земята под лятото...
...колко дълго си тичал след мене,
колко дълго аз ще те чакам...?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йорданка Гецова Всички права запазени
