Хубаво ми беше при мама,
но защо беше толкова кратко?
Защо ли за мен място няма?
Защо мъжът и не ми е татко.
Защо на децата невинни
цял живот ще им липсва семейство.
Макар и на стари години
за тях ще е важното нещо.
Така, цял живот не намерих
никъде пристан за мене,
в несигурност вечно треперех,
нямах дом, нямах място и време.
Бях ничия, все някому пречех,
обстоятелствата го предполагат.
Само в мисли се зъбех и перчех,
на бездомните тъй се налага...
....................................................
Скоро пак ще отида при мама,
но отново ще бъде за кратко.
Колко искам до думата мама
да напиша "в дома и при татко".
© Нели Всички права запазени