Колко малко...
Колко малко...
От колко малко имам нужда,
за да се усмихна, за да продължа...
една милувка, топъл поглед...
и щастлива ще съм пак.
Колко малко..., но го нямам
и безнадеждно скитам в деня...
с пречупени криле и все тъй сломена
изгубих вяра в света.
В красивото минало се връщам,
понякога..., за да се утеша,
убитите надежди пак прегръщам...
с опит да ги съживя.
В пепелта все още пареща се ровя
там дет изгоря... всичко свято,
неуморно сълзите си аз роня...
от пропилените дни... боли сърцето.
Колко малко... само искам...
влюбен поглед в мен аз да срещна
и тогава ще изгарям, ще обичам
ще съм безумна и гореща.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Амбова Всички права запазени
