sweet_dream`s (Мария Амбова) sweet_dream`s (Мария Амбова)
4 93
Apr 14, 2006, 10:59 PM

Колко малко...

  Poetry
1K 0 3

Колко малко...

От колко малко имам нужда,
за да се усмихна, за да продължа...
една милувка, топъл поглед...
и щастлива ще съм пак.

Колко малко..., но го нямам
и безнадеждно скитам в деня...
с пречупени криле и все тъй сломена
изгубих вяра в света.

В красивото минало се връщам,
понякога..., за да се утеша,
убитите надежди пак прегръщам...
с опит да ги съживя.

В пепелта все още пареща се ровя
там дет изгоря... всичко свято,
неуморно сълзите си аз роня...
от пропилените дни... боли сърцето.

Колко малко... само искам...
влюбен поглед в мен аз да срещна
и тогава ще изгарям, ще обичам
ще съм безумна и гореща.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мария Амбова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0