6.01.2015 г., 23:44

Колко малко ни трябва...

846 0 1

Колко малко ни трябва Любов,

за да бъдем със тебе щастливи.

Малко истина, малко живот,

път, посипан със мисли красиви.

 

Колко малко ни трябва Любов,

да докоснем сърдечната струна,

от звука да родим послеслов,

да откриеме точната дума.

 

Колко малко ни трябва Любов...

Толкоз малко, че просто го няма.

За това ще творим с епилог.

А пък всички надежди са драма...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валдемар Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...