29.06.2018 г., 16:29

Колко ме болеше

735 0 0

 

 

                                                 

                                             Колко ме болеше от сълзите ти,

                                             колко ме болеше да се срещам с тях,

                                             много пъти виждал съм в очите ти,

                                             заради чужди и някой мой грях.

 

                                             Бяха много истински сълзите ти,

                                             бяха тъй красиви като теб, 

                                             сълзи така достойни за очите ти,

                                             от тях не можех поглед да отместя.

 

                                             Колко ме болеше като сърдиш се,

                                             макар да знам че просто силно трябваше,

                                             колко ме болеше когато не помръдваш,

                                             това бе тъй като тъга в кръг застава.

 

                                             Тя чертае кръг и той безкраен е,

                                             в него се върти – каква динамика,

                                             ти тъгуваше по всичко тайничко,

                                             днес боли ме тъй като до мене те няма.

 

                                             Колко ме болеше като тъжна бе,

                                             днес боли че за мене това умря,

                                             всичко – радост, болка и хиляди окръжности,

                                             да ме обичаш явно в един ден просто спря.

 

                                                        29.06.18

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...