Jun 29, 2018, 4:29 PM

Колко ме болеше

  Poetry » Love
736 0 0

 

 

                                                 

                                             Колко ме болеше от сълзите ти,

                                             колко ме болеше да се срещам с тях,

                                             много пъти виждал съм в очите ти,

                                             заради чужди и някой мой грях.

 

                                             Бяха много истински сълзите ти,

                                             бяха тъй красиви като теб, 

                                             сълзи така достойни за очите ти,

                                             от тях не можех поглед да отместя.

 

                                             Колко ме болеше като сърдиш се,

                                             макар да знам че просто силно трябваше,

                                             колко ме болеше когато не помръдваш,

                                             това бе тъй като тъга в кръг застава.

 

                                             Тя чертае кръг и той безкраен е,

                                             в него се върти – каква динамика,

                                             ти тъгуваше по всичко тайничко,

                                             днес боли ме тъй като до мене те няма.

 

                                             Колко ме болеше като тъжна бе,

                                             днес боли че за мене това умря,

                                             всичко – радост, болка и хиляди окръжности,

                                             да ме обичаш явно в един ден просто спря.

 

                                                        29.06.18

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Явор спасов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...