29 июн. 2018 г., 16:29

Колко ме болеше

737 0 0

 

 

                                                 

                                             Колко ме болеше от сълзите ти,

                                             колко ме болеше да се срещам с тях,

                                             много пъти виждал съм в очите ти,

                                             заради чужди и някой мой грях.

 

                                             Бяха много истински сълзите ти,

                                             бяха тъй красиви като теб, 

                                             сълзи така достойни за очите ти,

                                             от тях не можех поглед да отместя.

 

                                             Колко ме болеше като сърдиш се,

                                             макар да знам че просто силно трябваше,

                                             колко ме болеше когато не помръдваш,

                                             това бе тъй като тъга в кръг застава.

 

                                             Тя чертае кръг и той безкраен е,

                                             в него се върти – каква динамика,

                                             ти тъгуваше по всичко тайничко,

                                             днес боли ме тъй като до мене те няма.

 

                                             Колко ме болеше като тъжна бе,

                                             днес боли че за мене това умря,

                                             всичко – радост, болка и хиляди окръжности,

                                             да ме обичаш явно в един ден просто спря.

 

                                                        29.06.18

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...