29 июн. 2018 г., 16:29

Колко ме болеше

739 0 0

 

 

                                                 

                                             Колко ме болеше от сълзите ти,

                                             колко ме болеше да се срещам с тях,

                                             много пъти виждал съм в очите ти,

                                             заради чужди и някой мой грях.

 

                                             Бяха много истински сълзите ти,

                                             бяха тъй красиви като теб, 

                                             сълзи така достойни за очите ти,

                                             от тях не можех поглед да отместя.

 

                                             Колко ме болеше като сърдиш се,

                                             макар да знам че просто силно трябваше,

                                             колко ме болеше когато не помръдваш,

                                             това бе тъй като тъга в кръг застава.

 

                                             Тя чертае кръг и той безкраен е,

                                             в него се върти – каква динамика,

                                             ти тъгуваше по всичко тайничко,

                                             днес боли ме тъй като до мене те няма.

 

                                             Колко ме болеше като тъжна бе,

                                             днес боли че за мене това умря,

                                             всичко – радост, болка и хиляди окръжности,

                                             да ме обичаш явно в един ден просто спря.

 

                                                        29.06.18

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Явор спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...