Колко ме болеше от сълзите ти,
колко ме болеше да се срещам с тях,
много пъти виждал съм в очите ти,
заради чужди и някой мой грях.
Бяха много истински сълзите ти,
бяха тъй красиви като теб,
сълзи така достойни за очите ти,
от тях не можех поглед да отместя.
Колко ме болеше като сърдиш се,
макар да знам че просто силно трябваше,
колко ме болеше когато не помръдваш,
това бе тъй като тъга в кръг застава.
Тя чертае кръг и той безкраен е,
в него се върти – каква динамика,
ти тъгуваше по всичко тайничко,
днес боли ме тъй като до мене те няма.
Колко ме болеше като тъжна бе,
днес боли че за мене това умря,
всичко – радост, болка и хиляди окръжности,
да ме обичаш явно в един ден просто спря.
29.06.18
© Явор спасов Все права защищены