30.03.2008 г., 9:27

Колко пъти трябва

1.5K 0 7

Колко пъти трябва

с влажен допир в зори

сълзите да удавят

страстите ми?...

 

Колко пъти трябва

после притихнала,

нeжна, мокра от дъжда,

да съм силна?...

 

Колко време трябва

безмълвно да стоя

пред една заключена

за мен врата?...

 

Колко пъти трябва

да се изправям пак,

след шепа думи, хвърлени

в лицето ми?...

 

Колко пъти трябва

понякога

да получавам само

прегръдка от любезност

през рамото?...

 

Колко време трябва,

за да се науча

безчуствена да съм,

а да не губя усет?...

 

Колко пъти трябва

да се случи,

за да разбера,

че този свят не е за мен

и такава

не съм за него?...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Еееех...колко ли пъти наистина?
  • светът е за всички родени под слънцето...
    а ти си прекрасна и талантлива...с обич, Елена.
  • Този свят е за теб и ти си за него!!!Поздравче!
  • Благодаря ви за вниманието. Тези въпроси наистина са риторични, но исках да ги напиша... Наричаме "опит" грешките си, а продължаваме да ги допускаме, все едни и същи...
    Поздрави
  • Да-колко ли пъти,"един ли,сто ли"??,както се пееше в една песен...и аз си задавам тези въпроси ,които вълнуват и теб...ако намериш отговора-ПИШИ МИ!Поздравче!Споделям мнението на Таня Мезева!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...