7.02.2011 г., 12:07

Колко са кратки летните нощи

927 0 13
Колко са кратки летните нощи!
Моя любима, искам те още!

Нежните длани да ме обвият,
топлите устни - да ме опият!

Колко са дълги зимните нощи!
Моя любима, няма те още!

Друг те прегръща, друг те милува,
дългите мигли друг ги целува!

Стоя самичък в тъмната стая -
моята болка никой не знае.

Ще ме убие лютата рана,
а под небето лекарство няма:

чудното свойство да притежава -
минала обич да съживява!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви че прочетохте и за ласкавите коментари Валя, Моника и Мариана! Радвам се, че харесахте!
  • Не,няма да те убие лютата рана,но другото е по-лошо!С поздрав!
  • Приказен стих и много нежен...!Мога да го препрочитам непрестанно!Поздрави!
  • Като песен се лее стихът ти
  • Благодаря на всички ви за прочита и коментарите!
    Благодаря ти и за съвета, Раденко! Но лекарството, което препоръчваш, е "Лекарство от любов"; а тук се търси лекарство "за любов", нещо като жива вода за отмряла любов. Мисля че мненията на Данда и Чародейка са по-верни.

    "Безразсъдно е да се залъгваме!
    Може всеки - жена или мъж,
    много пъти със жар да е влюбен,
    но във всеки любим - по веднъж!"

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...