Колко си хубав
,,Колко си хубава, господи, колко си хубава''
Христо Фотев
Ранявахме се.
Като на война.
Обиждахме се с най-цветущи думи.
Търсихме искрата
в пепелта,
гаснеща отдавна помежду ни.
.......
Колко си хубав,
господи, колко си хубав,
когато очите ти раждат сълзи
и бавно се стичат
по страните ти алени,
а навънка е пролет
и... слънце блести!
Колко си дребен!
Знаеш ли колко си дребен?
Когато от пода ми казваш ,,прости''.
Моят живот ти бе непотребен,
когато ти казвах
,,боли ме, боли''...
Колко си жалък!
Оо, колко си жалък!
Любовта ми в ръцете ти бавно умря!
Когато цветята потъпка с наслада,
пътя към мен
с бодили застла!
Отивай си!
Отивай си сега!
За това, че си хубав,
аз нямам вина!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Всички права запазени
