Колко си хубава в бяло
" Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!"
Христо Фотев
на мама
Колко си хубава в бяло, мамо!
Господи, колко си хубава!
И щастлива била си навярно.
Щастие?
Бялата рокля чакало е да съблечеш,
за да отлети, а ти да пораснеш.
Колко си хубава в бяло, мамо!
Господи, колко си хубава!
Аз виждам на твоето лица усмивка,
В очите мека топлина гори,
а тялото ти тръпне в бялата завивка.
И страх, и смут от теб струи.
Колко си хубава в бяло, мамо!
О, Господи, та ти това си била!
Но колко скоро залязла е звездата,
която носи ти радостта.
Сърцето като плевел,
пленила е тъгата.
Тъга, която таиш вечно сама.
Колко хубава си била в бяло, мамо!
Господи, колко хубава си дори и сега!
1994
Господи,
колко си хубава!"
Христо Фотев
на мама
Колко си хубава в бяло, мамо!
Господи, колко си хубава!
И щастлива била си навярно.
Щастие?
Бялата рокля чакало е да съблечеш,
за да отлети, а ти да пораснеш.
Колко си хубава в бяло, мамо!
Господи, колко си хубава!
Аз виждам на твоето лица усмивка,
В очите мека топлина гори,
а тялото ти тръпне в бялата завивка.
И страх, и смут от теб струи.
Колко си хубава в бяло, мамо!
О, Господи, та ти това си била!
Но колко скоро залязла е звездата,
която носи ти радостта.
Сърцето като плевел,
пленила е тъгата.
Тъга, която таиш вечно сама.
Колко хубава си била в бяло, мамо!
Господи, колко хубава си дори и сега!
1994
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Всички права запазени
