Колко си хубава в бяло, мамо! Господи, колко си хубава! И щастлива била си навярно. Щастие? Бялата рокля чакало е да съблечеш, за да отлети, а ти да пораснеш.
Колко си хубава в бяло, мамо! Господи, колко си хубава! Аз виждам на твоето лица усмивка, В очите мека топлина гори, а тялото ти тръпне в бялата завивка. И страх, и смут от теб струи.
Колко си хубава в бяло, мамо! О, Господи, та ти това си била! Но колко скоро залязла е звездата, която носи ти радостта. Сърцето като плевел, пленила е тъгата. Тъга, която таиш вечно сама.
Колко хубава си била в бяло, мамо! Господи, колко хубава си дори и сега!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
приказни...вълшебни думи...
за святата майчица. Браво!
с обич, Надежда.