20.12.2017 г., 23:28

Колко тихо

755 3 21

Колко тихо побеляха косите

И времето  всякаш без миг отлетя

Дори спомените безпомощно спят

На ръба на моята скръб.

 

Светят очите в заспало невиждане

Къде са мечтите, се питаш, нали!

Навярно в сълзите удавили радости.

И жално сърцето боли.

 

Колко тихо побеляха косите...

Пътят ни жизнен към пропаст върви

Но въпреки всичко, макар да е трудно!

С надежда напред, човекът върви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...