Всяка пролет се разтапям
като стара преспа сняг
и потичам със водата -
сред най-бързия ù бяг.
Стоплена така, пониквам
и пораствам педя-две,
колкото да те обикна,
мое хубаво небе!
После... тихо прецъфтявам
и посипвам от цветец
нежното, невинно бяло,
свито в китка и венец.
© Даниела Тодорова Всички права запазени