Колкото и да се опитвам да забравя... 

Все не се получава...

Все си тук и там.... 

Мислите си, човек не може да е сам!

Бориш се, бягаш...

Падаш, ставаш, изтупваш се и продължаваш!

След време поглеждаш пак назад и виждаш...

Виждаш смелостта... Тогава поогледаш се и казваш си,

че няма смисъл да се боиш от сенки и тъми....

Всичко туй химера е една, 

голяма, тъжна, празна самота...

Но недей, не мисли сега...

Що туй то е красота, любовта?

Всичко туй едно е зная....

Химери са това, без които сив ще си остане света!

Затова усмихни се и запей!

Погледни ме и изгрей!

Нека сивотата и тъгата изчезнат и изместят опаката усмивка,

защото ТИ Си... този, който внася красота и разхожда се сега на тази Земя, обгърната от сивота и самота....

Усмихни се и запей!

За новия ден изгрей!

Покажи се на света, нека види той сега, че тук си ти и макар сама...

Отново цвят има в твоята душа...