19.09.2020 г., 2:14  

Колкото - толкова

732 3 11

Целувай болката.

Колкото–толкова.

Прегръщай струните.

Гонѝ секундите.

 

      Тъгувай есенно.

      Лекувай песенно.

      Заравяй семето.

      Забавяй времето.

 

Разставяй постове.

Надигай тостове.

Възпявай вечното.

Будѝ човечното.

 

      Рискувай чалнато.

      Давѝ баналното.

      Накацай жиците.

      Поемай с птиците.

 

Гори реколтата.

Високоволтова

дъга прескочила

е връх наточила.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Иржи!☺ Разкри ме, да се опитваш не е като да успееш.
    Благодаря, Гавраил!🌾 Има нещо свистящо във въздуха. Така го усещам.
  • Като волтова дъга.Поздравление!
  • Нито тъгата ти е простена, нито задоволяване с "колкото"! А всъщност тая императивна форма е зов за борбеност....Използвай само един ред от стиха ти, Светличка, като мото за борба с тъгата - "лекувай песенно!"
  • Благодаря, Веселка! Много мил коментар.🍀
  • Оригинално и мъдро! Поздрави!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...